Sep 23, 2008, 11:16 AM

Море

  Poetry » Love
972 0 1

Прости ми, че понякога жестока съм със теб, 

това е, защото съм като морето,

което взима своите жертви,

напук, че е толкова прекрасно.

То е солено и загадъчно,

бунтуващо се, спокойно,

а трябва да си смел, за да го покориш.

Рискувай, рискувай и то ще ти покаже

тайни, неразкрити за мнозина...

Морето е самотник, намерил

мястото си на Земята,

поемайки тъгата на света...

Понякога несправедлива съм с теб,

защото съм като морето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...