Feb 6, 2022, 1:51 PM

Морето

  Poetry
581 0 0

 

 

       Родена съм и живея до морето

       но повече обичам планината

       и все към нея теглят ме краката.

       Морето е красиво,

       водата му – игрива,

       но ти недей се заблуждава,

       то само взема и не дава.

       Примамва те със слънце, пясък

       и заслепява те със блясък,

       но тръгнеш ли от него да излизаш

       разбираш – до кръста само трябва да влизаш.

       Придърпва те, не ще да пуска,

       във плен си,ще ли се спасиш

       или във него ще заспиш?

       Морето е сила голяма –

       не го ли познаваш – спасение няма.

      То хитро е много и ласки раздава,

       умее наивните да приласкава,

       страхува се само от тези,които

       стоят все във края на това корито.

       Много песни за него са се изпели,

       много стихове – бреговете залели,

       но елате със мен сега,разберете

       и добре погледнете го от бреговете.

       Не всичко, което е красиво

       ни оставя живо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...