Морето кръстопът е...
МОРЕТО КРЪСТОПЪТ Е...
На М.
Морето кръстопът е
на болка, мечти и съдби.
Вълни пясъка разпиляват
и погребват проляти сълзи.
Всяко утро слънцето изгрява,
мъглата ражда алени платна.
Пред тях изправен е левент -
онзи, който нея заслужава,
с венец за разпиляните къдрици
от тайнството на любовта.
Лермонтова красавица на брега
за някого бленува и пише.
Една вълчица ще покорява света,
но без обич трудно се диша.
Встрани от малка икона
някъде в една стая,
замислена девойка седи
и притихнала си мечтае.
Дали тя съзнава властта
на вдигнатите нейни коси?
Нерядко в нощните часове,
самотна, като славей в клетка,
ражда огнени редове,
за страст сред легло от цветя...
Жената на Хектор тъгува,
боговете и Елена проклина.
А жрица от Делфи
съдбата ни пророкува,
вечно да обичаме ни заклина.
Вятър раздира платната,
във вълните потъват закони.
Ерик стои на кърмата,
а скелети се смеят край трона...
Кръстопътища има пред всеки,
но пътят е само един –
сърцето, по който ни води
към непознатия любим.
На М.
Морето кръстопът е
на болка, мечти и съдби.
Вълни пясъка разпиляват
и погребват проляти сълзи.
Всяко утро слънцето изгрява,
мъглата ражда алени платна.
Пред тях изправен е левент -
онзи, който нея заслужава,
с венец за разпиляните къдрици
от тайнството на любовта.
Лермонтова красавица на брега
за някого бленува и пише.
Една вълчица ще покорява света,
но без обич трудно се диша.
Встрани от малка икона
някъде в една стая,
замислена девойка седи
и притихнала си мечтае.
Дали тя съзнава властта
на вдигнатите нейни коси?
Нерядко в нощните часове,
самотна, като славей в клетка,
ражда огнени редове,
за страст сред легло от цветя...
Жената на Хектор тъгува,
боговете и Елена проклина.
А жрица от Делфи
съдбата ни пророкува,
вечно да обичаме ни заклина.
Вятър раздира платната,
във вълните потъват закони.
Ерик стои на кърмата,
а скелети се смеят край трона...
Кръстопътища има пред всеки,
но пътят е само един –
сърцето, по който ни води
към непознатия любим.
© Морякът All rights reserved.
. Поздрав и щастлив ден. 
