May 14, 2011, 6:48 PM

Морето ни

  Poetry
858 0 0

Морето ни

 

Остави ме насаме с морето

синьо – зелено до небето.

Безкрайно, прозрачно и чисто.

Тайни, лъжи и признания на дъното

романтично,

ревностно

пазят словото,

на плажа между двама съкровено прошепнато.

 

Морето уморено

гали кожата ми нежно.

Тласка вълните към мене.

Потъвам под твойта любов без време.

Отдавам ти се,

с лекота обгръщаш ме.

Влизам на дълбоко

в морето, в себе си,

в тебе.

Различни светове,

цветове.

Опознавам се.

И сега, когато съм тъй дълбоко в теб

и не поемам дъх в този ред,

аз умирам от любов по теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...