МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито.
Небето – вдигнало температура,
въздъхва без особена надежда,
че скоро пак ще може да лудува
и свъсва между челото си вежда.
А чаят къкри. Дъх на водорасли
към залеза се влачи с мокри стъпки.
Водата пари и е тъй прекрасно
да плуваш, без да те полазват тръпки.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
