Морска песен
Пее си песен прибоя
слуша я морския пясък-
мокър е цял от пороя
пак изсипал се с трясък.
А вълните пълни с жива,
дъждовна вода наляти,
в надпревара да достигнат
първи до брега познати.
Да разкажат чудесата нови
на изминалия път до тук,
колко рибени любови
са събрали в морски звук.
Пеят, пръска капки пяна
мелодичен резонанс,
посиняват във премяна,
побеляват във анфас.
И разливат се ритмично,
галят пясъчния бряг,
пеят, смеят се комично
ту флиртуват, ту изчезват пак.
А мелодията морска,
се понася над вълни,
обожава да си пее
ненаситно да звучи.
© Иванка Балкова All rights reserved.
