Зад облаците слънцето наднича
и нишките на своето кълбо
във утрото разплита.
Вълните с пясъка играят -
рапани, водорасли,
миди се мотаят.
Чайки, гларуси кресливи
прелитат над вълни пенливи.
Рибките от високо препрочитат
и след тях политат,
а те към кораба далечен
плуват с бързина.
Малките дечица
им махат от брега
за сбогом със ръка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
