Морски свалки:Чайката и Морски свалки:Гларусът
Ивеивелина (Ивелина Тодорова) и Anterez
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
*Морски свалки: Чайката*
На плажа морски си лежа
над мене гларусите грачат.
Ех, че дълго тук кръжат
и нещо искат да ми кажат…
Каца лекичко един,
и със човка ме побутва
-"Аз съм тайнствен господин,
ти каква си кукла!
Ей сега ще ти покажа,
че голям съм джентълмен -
цялата ще те намажа
срещу слънце с този крем.
Днес на суши ще те водя,
утре може и калмари
да те черпя, да те возя
в мойто лъскаво Ферари!"
-Тоя пък за кой се мисли -
ще ме води в морски бар
иска тъничко да мине,
аз пък искам в Занзибар!
Изтърпях и тази свалка,
сложих кифленска гримаса:
"Може да си гларус-батка,
аз пък чайка съм със класа!"
Anterez:
* Морски свалки: Гларусът *
Мотая се със ято батки
по плажа сред поле с хавлии.
Заглеждам се в бедрата гладки
и гледам да не ме набият.
За миг се мерна нещо бяло,
на сянка седнало, самичко.
Загребах смелост залиняла
и само дето не затичах!
Корема глътнал съм, и питам -
"Не искате ли малко тен?"
А куклата с очи присвити
мълчание забива в мен.
"Със крем добре ще Ви намажа,
че слънцето е силно тук.
А после пък ще Ви покажа,
калмари във лимон и лук.
Когато пясъкът запари
и доскучае Ви за миг,
в излъсканото ми ферари
ще Ви зарадвам с климатик."
Изгледа ме спокойно, фино.
Накълца ме със тъп бръснач!
А гларусът във мен загина,
изгубен в пясъчния здрач.
"За кой се мислиш? Моля, Моля?!
Навярно келнер в суши бар?
С "ферарита" не си говоря,
преди да стигна Занзибар!"
Отиде свалката в киреча!
Получих кифленска гримаса.
Не се научи, бе, човече,
да виждаш дамите със класа!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Приятно ми е, че стихотворението носи такова настроение. Държа само да отбележа, че „...и гледам да не ме набият...” е от частта на Anterez в нашия дует 
