Jul 25, 2008, 9:58 PM

Морският Бриз 

  Poetry » Love
477 0 1
Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...

Морето от мен се отдалечава.
Усмивката вече е само спомен горещ.
Морският бриз все по-далече остава.
Но споменът по-скъп е от вещ...

Топлият полъх над мене угасва.
Защо вятърът усмивката ми отне?
Тъгата обсебваща в болка прераства
и все по-самотно е мойто сърце...

© Тайнствената All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??