Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...
Морето от мен се отдалечава.
Усмивката вече е само спомен горещ.
Морският бриз все по-далече остава.
Но споменът по-скъп е от вещ...
Топлият полъх над мене угасва.
Защо вятърът усмивката ми отне?
Тъгата обсебваща в болка прераства
и все по-самотно е мойто сърце...