Лято с морски длани ме зове
в розов изгрев, с формата на пръстен,
по безкрайни медни брегове
и вълните щастие са гъсто.
Бризът като тих локомотив
с чайките лети и си бърбори,
лъч на слънцето – искрящ мотив
бърза и в стиха ще се отвори.
Плува като риба летен ден
в морската незабравима тайна,
бавен миг расте и слят е с мен,
плисваме усмивка всеодайна.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
