Морско пиянство
Защо си мислиш, че от алкохола,
замаяна е моята глава?
Да, пийнах чаша, може би и втора...
но рядко ли постъпвал съм така?
"Виновно" е, повярвай ми, морето,
то кара ме да искам да летя,
да тръгна към вълните му където
те галят ме със свойта доброта.
Пред мен зелена морската градина
зад нея чака моето море
по нейните алеи да премина
да стигна пясъчните брегове.
Да вдъхна аромата му ухаен
на морска пяна, пясък и вълни
Да вперя поглед в хоризонт безкраен,
Където златната луна блести.
Да тръгна сам по лунната пътека
да срещна мойта половин душа
аз вярвам, че дошла през вековете
зад хоризонта ще ме чака тя.
Ще я прегърна и в едно събрани
ще полетим над морските вълни
ще прекосим морета, океани
окриляни от нашите мечти...
А ти ми казваш "майче много пихме",
но в думите си сам не вярваш ти
бутилката със вино разделихме
по равно, а пък ти пиян не си!
Пиян съм, но на алкохолен градус,
не се намирам вярвай във властта!
Днес просто мойта ненаситна младост
се срещна на морето с вечността...
© Александър Хаджидимитров All rights reserved.
