Морско синьо лято
В морско синьо от усмивки лято,
във пърхаща от ласки синева
срещнах те, красавице, когато
двамата се гонехме в съня.
Ти беше като шепнещ ручей,
ръсеше изплакана вода,
в простора от гълчава звучен
ми пращаше целувки от луна.
Играехме на сладко и горчиво,
горчивото не беше ни по вкус,
сладкото размахваше игриво
обувките за нощния ни блус.
Понечили звездите да ни зърнат,
стремглаво ни намигваха с очи,
залисани в играта ни за двама
слънцето ни стрелна със лъчи.
В морско синьо от усмивки лято
утрото запя ни във рефрен
песничка, погалила сърцата,
събудила те влюбено до мен.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
