Мост към Безкрая
МОСТ КЪМ БЕЗКРАЯ
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници,
на мравката в тревите сторил път, ще ви помаха сянката ми птича,
и все така ще вярвам, че светът повикал ме е! – за да ви обичам,
понякога приличам на дете, качило се на хълмите с хвърчило –
ще отлетя навярно към стоте! – не е безкрайна Божията милост,
и подир мене нито вест, ни кост, а там – отвъд порталите на Рая,
протегне ли ръка, Човек е мост! – по който тръгва Пътят към Безкрая.
© Валери Станков All rights reserved.
