May 10, 2011, 11:32 AM

Мостче помежду два свята

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Началото ми беше ти... и края.

На друг живот началото ми беше.

Как стигнахме до тук – не зная,

помня всяка дума, която ми шептеше.


Накара ме да се затворя в мене,

сам в себе си да се заровя.

Изгубих себе си, да имам тебе.

Сам в себе си все още бродя.


Така и мене не обикна.

Дари ме само с хладина.

Исках някак да привикна

с разранената душа.


И примка пада в тъмнината,

на шията ми тя приляга.

Като мостче помежду два свята,

докато не спря да стяга


Началото ми беше ти... и края.

На друг живот началото ми беше.

Как стигнахме до тук – едва сега разбирам,

просто нямах сили да изтрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Май Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • "помежду" е предлог, който се използва в комбинация с местоимения. В случая "между" е коректно, в качеството му на наречие за място. Стихът не бива. Особено трети куплет, еманация на небиването е.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...