Мостове
Мостове
******
научиха се думите без мен да те обичат
не им се сърдя - те не ме предават
за разлика от тях останах смъртна
а смъртните за всичко съжаляват
препичат сутрин хляба и го обожават
прилича им на слънце и на древна песен
заравят семената на великата забрава
в подкорието на надземната си есен
в градината на лунноцветите сега е зима
и луковиците се топлят в снеговете
сега ги няма и ги има
на Коледа ще цъфне следващото им вълшебно цвете
******
гората спи! дали сънува лятото?
в бърлогата на зимните мечти
на топличко е сгушено
и нашето приятелство
преплело пътищата ни като ръце,
които в трепета на миговете се докосват
преди да ни превърнат в страхове
потъват думите в душите...
и стигат чак до сринатите мостове
а ние-силуетите износваме
на малката небесна милост
да сме нереално песенни
подреждаме светата тишина
и молим се да не изплуват
самотните ни острови
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
