Ти, моя любов,
нараняваща и тъй всеотдайна.
Ти ми даряваш покой
в нощта тъй омайна.
Ти ме разсмиваш и радваш
и в същото време аз плача...
Ти ме разкриваш, разголваш
и правиш ме толкоз потайна...
Ти, моя любов,
неизживяна и толкоз желана.
Ти си всичко за мен,
нараняваща и тъй всеотдайна.
© Александрина Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
