Ти, моя любов,
нараняваща и тъй всеотдайна.
Ти ми даряваш покой
в нощта тъй омайна.
Ти ме разсмиваш и радваш
и в същото време аз плача...
Ти ме разкриваш, разголваш
и правиш ме толкоз потайна...
Ти, моя любов,
неизживяна и толкоз желана.
Ти си всичко за мен,
нараняваща и тъй всеотдайна.
© Александрина Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
