Моя мамо!
Не съм от най- добрите дъщери,
не мога и да кажа, че ще бъда,
но знам че в моето сърце тупти
една голяма част от теб - присъда.
Ти си ми съвестта непримирима,
която иска да вървя стремглаво
към всяка цел, дори когато падам..
Без тебе щях да бъда НИЩО, мамо!
Не ме възпита "мамина принцеса",
не ти звъня при всяка лична драма -
достатъчно ми е да знам, че с тебе
аз мога да съм неприлично пряма.
Че даже и очите ти да пълнят
понякога несправедливите ми думи,
ти утре пак с усмивка ме посрещаш
и всичко друго в този миг се губи.
Навярно късничко те оценявам,
но си признавам, че без теб, сама,
едва ли щях кураж да притежавам
да отстоявам свойта свобода.
И още много време се надявам,
че тихо ще вървиш подпряла длан,
не като приятелка..Не, МАМО!
Ти си ми майка - остани си там!
(честит 56 рожден ден на моята майка Мария - обичам те !)
© Ралица All rights reserved.
А още повече, че теб това не те спира, любов 
