Aug 10, 2017, 8:39 PM

Моя нереална любов

  Poetry » Love
956 1 2

Моя нереална любов ли си ти?

Поредната, изгаряща душата ми,

не искам  и по теб да рева,

уж ме обичаш, а аз по тебе плача в здрача.

 

Моя нереална любов ли ще бъдеш?

Не можеща даже да чуе гласа ми,

завладя ми сърцето със клетви и думи,

а мене остави... напълно разбит и нещастен.

 

Моя нереална любов... остави ме,

щом не можеш да ми се отдадеш,

аз не искам повече виртуални любови, разбираш ли ме?

Искам реална любов, искам тебе. 

 

Моя нереална любов... чакам те,

искам те истинска, чак да гориш,

по-добре сърцето ми на жар... опечи го,

но не искай от мен да обичам безкрайно... една виртуална  любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Кронос. Няма смисъл.
    Хубава илюзия е, но после неизбежно те връхлита действителността.
    Поздрави и ти желая да намериш Истинската.
  • много често срещано е това, особено в днешните времена... поздрав за стихото!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...