Моя си, моя си!
Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.
Моя си, моя си! Светъл предел в необятно,
дълго измолвано с нощна молитва небе.
Изгрев от случване в утрото сребърно-златно.
Облак от вярност и прицел за силни криле.
Моя си, моя си! Вечност, която побира,
точният смисъл на няколко мъжки слова.
Трепнали струни на нежно събудена лира.
Цвете, разлистено в стръкове буйна трева.
Моя си, моя си! Толкова чиста и моя!
Повей от бъдното. Тътен на силна вода.
Трепет в изричане. Нежна сълза за покоя!
Краят на моето търсене - в зов и следа!
(Сбъдната вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
