kukla_barbie (Мариана) kukla_barbie (Мариана)
32
Aug 25, 2006, 10:14 AM

Моя Свят

  Poetry
1.1K 0 2
Живеех в свят красив и мой.
Наречен с твойто име.
Без болка, без тъга, красив бе той,
а с тебе бяхме влюбени щастливи!

Но ти си тръгна...
И този свят за миг след тебе рухна!
Присламчи се тъгата...Почерни ми душата...
Уж утрото настъпва,
а в мене се смрачава!
Във моят свят, безкрайна нощ остава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0