Моя древна земя,
дето първи път
слънце видях
и птиците чух,
в тебе още се носи
конски тропот
след хан Аспарух.
Моя свята земя,
напоена със
сълзи и пот,
и с кръвта
на чедата си,
дали всичко
за моя народ!
Моя майко земя,
цял живот
си ме хранила ти,
прегърни ме накрая,
приеми ме
на твойте гърди!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
