Моят град
Спомени на всеки ъгъл чакат
да ги срещна и да ги позная.
И ту детството ме бута с лакът,
ту на първата любов ухае.
Пред очите ми минават всички
мигове на щастие и мъка –
чувства, мисли, жестове, привички,
срещи, болки, празници, разлъка.
Улиците стъпките ми помнят.
Птиците с гласа ми сутрин пеят.
Думите ми – шарки върху стомна -
могат само тука да живеят.
Как, кажете ми, да го напусна,
по света широк сама да тръгна?
Той – като целувка върху устни –
с мене слят е. И не мога го изтръгна.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
