Моят извънземен адаш
Влязох с бързи стъпки в двора.
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене,
ще ме видиш цял юнак!
Но, макар да съм кален и
опитен, признавам как,
щом тревата се размърда,
сторих крачка аз назад.
Непознат и топчест, къдрав
като рошав зарзават,
на главата с перушина,
с три изцъклени очи,
вперени към мен, отмина
гостът. - Тъй ли? - Замълчи!
Стига си се чудил кой е.
Тайната ще ти издам.
Извънземен чух, че той е.
Тук не е пристигнал сам.
В друга слънчева система
с братята си е живял.
С мен говори без проблеми.
Български език и цял
куп езици още знае.
Малко странни сме за тях.
Почнахме да си играем.
Тъй щастлив аз с него бях!
Гостът мислите четеше
и разбрах, че е умник.
Много бърз и сръчен беше.
Никой мой съученик
не е виждал извънземно.
За късмет – дойде у нас.
Новината извънредна
аз разпространих за час.
Искаха да сложат в клетка
този звезден екземпляр.
- Няма нужда от решетка,
мил и кротък е другар!
В превод той Недейсеплаши
е на родния език.
Хрупа праз и алабаши
галактичният войник.
Те живеели до триста
земни слънчеви лета.
Мозъкът оставал бистър,
даже в среща със смъртта.
Биологът се зачуди,
че подробностите знам.
- От приятелски подбуди,
няма аз да ти го дам!
Че не ща да го измъчват
и изследват, след това
новината да излъчват
всичките ни радиа.
Искам да ми стане брат и
да живее той у нас.
И на изпит да го пратя,
щом контролна правим в клас.
В чантата си ще го сложа,
да подсказва в труден миг.
С него – да се обзаложим! –
пръв ще бъда ученик.
Каже ли Недейсеплаши,
че съгласен е при мен
да остане, знам – адаши
ще сме вече в този ден!
© Мария Панайотова All rights reserved.
The work is a contestant:
- много яко!
