И не защото времето е спряло
да чуе как се рони над комините
и как се сипе по косите бялото
на всеки първи сняг (и на годините),
и не защото пак е сладко виното
и къщата ухае на завръщане,
и не защото всеки миг е минало,
а утре вече няма да сме същите...
денят след тази нощ е като изповед
прошепнала под снежния покров
за святото пробуждане на извора
на вечната божествена любов.
© Христина Мачикян All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
