Моят коледен поздрав
И не защото времето е спряло
да чуе как се рони над комините
и как се сипе по косите бялото
на всеки първи сняг (и на годините),
и не защото пак е сладко виното
и къщата ухае на завръщане,
и не защото всеки миг е минало,
а утре вече няма да сме същите...
денят след тази нощ е като изповед
прошепнала под снежния покров
за святото пробуждане на извора
на вечната божествена любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
