Моят принц не пристигна.
Нито имаше някакъв кон.
И мечтите ми някой задигна.
На Мърфи е този закон.
Пък за какво ли ми трябва
някакъв приказен мъж,
който мигом побягва
от първия проливен дъжд.
Виж, за кон често копнея,
дори да не бъде и бял.
Да препускам по ширна алея,
дори циклон лудо да е вилнял.
И ако някога, някъде срещна
един неизмислен и топъл мъж -
смело ще изляза насреща,
да прекосим зрялата ръж!
© Румяна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
