Моят рай
Добре дошъл, човече, в моя рай.
Признай си,
стигна тук незнайно.
По пътя към поредната любов,
на мен попадна най-случайно.
Привлече ли те?
Сякаш е вълшебен?
Видя ме ангел с белите крила?
Цветя, дървета, птици, песни,
И тях ли виждаш тук сега?
Такъв е моя рай признавам – вълшебник го създаде от любов.
А мене ме остави да го пазя.
Откак се помня пазя го,
до гроб.
Добре дошъл си в рая, но за малко,
защото прекаленото добро,
ранява хората
и вярвай ми, те бягат,
не искат да умират от любов!
Върви и ти,
мой сбъркан страннико.
Макар, че аз умирам да останеш!
Върви при другите нормални хора.
Само аз в този рай оцелявам.
© Десислава All rights reserved.
