Той имаше лице на ангел
и очи, изпълнени с покой,
а душата му - по-черна и от демон.
Познавам го, не беше нечий, нито пък мой.
Чувала съм нежните му думи
и целувах устните, причинявали тъга.
Зная кой е, той е болка, той е страст.
Вече няма нужда да го търся,
той сам ще ме намери в и здрач и тъмен дим.
Остана само да го чакам -
моя враг, моя любим.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
