Аз лятото го помня със вълните
и мирис на разпенен морски бряг.
С къдрици, меки като топли устни,
покрили челото на млад монах.
И помня още всяка тиха стъпка
и пясъка по мокрите нозе...Така
в съня ми, с дъх тръпчиво-сладък,
прокапва спомен - шипков мармалад.
А щом привечер Месечината сънливо
примамва в пазвата си дивите коне,
с очите ти, по-тъмни от маслини,
ще ме погледне Юли...Точно като теб...
© Петина Цветанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
