Моят зов

МОЯТ ЗОВ

Циганин да се наричам,

втора радост е за мен!

Българин да се наричам,

ах, как очаквам този ден!

Българската реч е омайна, сладка,

убедете се от статия кратка!

да вземем думата „мангали”,

звучи почти като „вандали”.

Дали циганин откраднал агне,

да направи той обред,

или българин успял да открадне

пари от държавния бюджет?

Всички ние сме хора жалки

и за Европата сме още малки.

Трябва много да се променим

и навиците си да изменим!

Ако някой чуе моя зов,

да напомни на пресата тотално,

да се изказват те по начин нов,

а не обидно и брутално!

Те всяват така омраза,

времето просто го показа.

Кръг от хора ни разбиват

и за това, парички те добиват.

В Страсбург пише ясно,

че всеки от нас има право,

човек той да се нарича,

а не Мафията да го отрича!

Не оправдавам никой, който открадне,

някога и той ще падне!

Но присъдите да бъдат точни,

а не пристрастни и безочни!

Някои крадат компоти и джанки,

само да не умрат от глад.

Други откриват сметки в чужди банки.

Положението е просто Ад!

Парламента вечно заседава,

алинеи за себе си създава.

Уж, вкарват нови елементи,

а от всичко вземат те проценти.

Всеки всекиго обижда,

никой никого не вижда.

Демокрация ли е това? Кажете!

Страната до тук да доведете?

Напомням на всички журналисти:

“Пишете, моля по-обективно!

Бъдете смели, а не статисти,

за да гледат от Брюксел позитивно!”

Съдействайте на малцинствата,

да могат да се образоват!

Места работни им създайте,

и ефекта от това не ще познайте!

Преди живяхме така прекрасно,

мисля, че на всеки е ясно.

Нямаше етнически проблеми,

а уж живеем по нови схеми.

Казано просто, ясно и кратко,

тук съм проговорил „Мама” и „Татко”.

България е моята Родина,

днес, утре и до амина!

Виена

Marcello Terezios