Jun 11, 2008, 2:10 AM

Моята душа

  Poetry » Other
1.5K 0 1
Зеленина, полета, цветове,
забравям всички грехове.
Сини облаци, море,
красотата е навсякъде.
Но душата моя не е това,
тя е изпълнена с тъга.
Представи си тъмнина и мрак,
представи си дървета и гори без цвят
и ще вникнеш в моята душа,
и ще разбереш как се чувствам аз сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Куни Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...