Моята градина
Достатъчно обич ти дадох в капаро…
За още парченца сърдечни ли чакаш?
Задръж го в ръцете си, вече е старо!
Кажи ми: Довиждане! – без да протакаш!
Достатъчно заеми взе от сърцето ми,
банката свърши - смени я със следваща.
Горчи и дере изподрано небцето ми -
не в тебе, а в мене е грешката…
Защото от бурята само аз бях изгубена
и стенах, и виках за помощ във нищото.
За да получа останки от обич погубена,
аз падах безмълвно във кишата…
Защото премного кристали продадох,
отскубнах цветята от свойта градина.
А после събудих се, плаках и страдах,
но плод догодина едва ли ще има…
© Симона Гълъбова All rights reserved.
