Мъдря днес един въпрос.
Житейската си истина желая да открия.
Откъде в живота ще ми дойде коз,
та да бъда аз щастлива,

да не се налага някой ден да се пропивам?
Парите да приема ли за господар,
вечен блян да бъдат ли за мене?
Аз реших, не ще ми бъдат цар,
не мога туй щастие фалшиво да  приема.
Майка, татко, сестричката ми мила,

семейството, приятелите мои -
ето, за тях си струва да живея.
Дори, когато трябва, ще прилагам бой,
за хора, които аз обичам, за тях света ще  разпилея.
Винаги със жар истински ще се раздавам,
един живот е даден, с жар ще го живея.
И няма никога без битка аз да се предам,
ще стискам зъби и през сълзи ще се смея.
Ще бъда истинска, добра,
мила, винаги сърдечна.
И никога не ще си позволя
на чуждото щастие да преча.
Ще се трудя усърдно и знам,

че един ден, щом се обърна назад,

ще грейнат лицата на хората,
те ще се усмихнат на мен.