Моята омраза
Мразя се! Не мога да спра да се мразя.
Искам дъхът ми да спре
и в друг свят да ме отведе.
Сърцето ми да засече
и най-после тишина да ми даде.
Тялото ми да се прекърши,
че от това бреме и товар,
издиша и се мъчи,
горкото то - няма да му се получи.
Мразя го!
Чувставото за самота и незначителност,
когато си сам срещу света...
Мразя,когато загубата на фокус
не ми се прощава,
когато от начертания ми път се отклоня,
изпадна в летаргия
и от скорошна пробуда няма и следа.
Нямам желание да се изправя на крака,
да погледна в очите света,
да посрещна деня.
Мразя я!
Болката от непризнание.
Омаловажението на тоновете труд.
,, Не е достатъчно ''- като кажат те,
искам да им скоча,да ги поваля,
така да се ударят,че най - после да се осъзнаят.
Пред тях стои човешко същество,
малко създание,строящо си криле,
за да полети,
а те саботират всичките му опити.
Е,познайте какво!
Останаха ми само три нещастни,сиви перца,
които ще пазя в моята душа
и няма да пусна никога.
Обичта ми към тях е достатъчна да ме избави от прахта
и да спаси света.
© Не знам All rights reserved.
