Рано сутрин, моята писана
гальовно буди ме, да стана -
муцунката си, в мен отърква,
гръбчето извива, тя, и мърка!
Зная аз, че за закуска моли,
към шкафа тича и мърмори
нещо си, на котешки език,
спира се, поглежда ме, за миг -
с поглед благ, та чак премрежен,
усуква се в краката нежно
и изправя се на двата крака,
че омръзна вече й, да чака.... ...