Моята писана
Рано сутрин, моята писана
гальовно буди ме, да стана -
муцунката си, в мен отърква,
гръбчето извива, тя, и мърка!
Зная аз, че за закуска моли,
към шкафа тича и мърмори
нещо си, на котешки език,
спира се, поглежда ме, за миг -
с поглед благ, та чак премрежен,
усуква се в краката нежно
и изправя се на двата крака,
че омръзна вече й, да чака....
Когато хапне, моята писана,
доволна скача на дивана -
и усърдно почва да се мие,
лапки ближе и муцунка трие,
после зад ушенцето минава,
нищо неизмито, не остава.
Засити ли се, вече е ленива
и лапките разпуска ги и свива,
на дрешка моя... ще заспива
и мърка, мърка - тъй щастлива....
Ех, как иска ми се кат' писана,
да помързелувам на дивана!
© Pepi Petrova All rights reserved.
