Моята си Библия
937
0
12
Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни,
в стихове изтичам,
из мечти се ровя
с нафора да се заситя.
Кръстя се за живите,
в църквата купувам
здраве за две левчета,
памет – за наполовина.
Мислите чевръсто
бягат по клавишите
на едно Несбъднато -
всеки ден го раждам.
В мемоари те изписвам,
странна ми Родино -
чужда за децата си,
своя за продажници.
Клетвено наричам те:
„Моя си, Българийо!”
Но ми трябва конница
Дунав пак да мина.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
