Oct 24, 2007, 2:05 PM

Моята страна

  Poetry » Other
1.6K 0 5

Ако някой ме попита,

къде е моята страна?

Там е, аз ще кажа, де отлита

сърцето, щом се връща у дома.

 

Там, където през небето

слънце весело искри

и със своята усмивка

всичко прави да цъфти.

 

Там, където под небето

стелят китни равнини

и с песента си славеят оглася

гори и високи планини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Семовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...