Душевен мрак
нахлува пак
в мислите ми разпиляни,
в чувствата ми окаяни.
Нависоко се издигам,
в тъмнината все по-навътре влизам,
обръщам се назад,
светлината няма я пак.
Нощна картина обрисува небето,
ала тя отдавна бе в сърцето,
мрачна, зловеща, нечовечна,
в красотата си заровена, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up