Мрак ще ме докосва в празнотата, мрак ще обвива мен, мрак ще разгони синевата, ще прокуди онзи топъл ден. Ръцете ти ще са далечни, без порив, без огън дори, думите ти ще са вечни: "За мен, скъпа, просто забрави!" В мрака ръцете ще протягам, в мрак образът ти ще бледнее, в мрак устните ти ще докосвам, в мрак сърцето ми ще тлее. Ще чакам онзи вопъл да ме докосне пак, ще чакам дъждът топъл да върне дните назад. Но вече ще е късно, решението ти пред мен ще стои, ще докосвам устни подир устни, една сълза безмълвна ще кърви. Болката ще е непоносима, ще плаче и мракът с мен, ще бъда не просто любима, а монотонен сив ден. Ще минаваш покрай мен затворен, ще обръщаш глава настрани, между нас кръгозор разтворен, ще спира и твоите сълзи. И нейде някъде в празнотата, в мрачния посивял град, ще намериш дъх от синевата, ще чуеш малък тих глас. Някой отново ще повика, ще се обърнеш и там ще е тя, коя е никой не ще попита, ще е част от мрака, просто синева. Ще се превърне в мечта прекрасна, ще те обиколи, ще бъдеш по нея прехласнат и ще забравиш мигом тези сълзи. Ще избършеш морно чело, ще оставиш и сърцето на земя, ще се обърнеш и ще кажеш смело: "За мен си минало, сбогом, самота..."
Next from category
Next from the author