Мракът и Ти
Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник.
Тихият вятър му служи за фон.
Слънцето пее. Старинен часовник
мудно тиктака в самотния дом.
Крехкият глас на изящно момиче
свива света ми. Къде съм сега?
Всичко избухва. А думите тичат.
Ставам мъничък. Прегръщам звезда.
Губя се в мрежи. Светът е далече.
Стара Луна ме изпива с очи.
Чезнат копнежи. Животът изтече.
Мракът господства... И в него си Ти.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Страхотна нощ, приятели! 
