11.07.2017 г., 1:00

Мракът и Ти

627 3 13

Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.

Звучно се смее отруден работник.
Тихият вятър му служи за фон.
Слънцето пее. Старинен часовник
мудно тиктака в самотния дом.

Крехкият глас на изящно момиче
свива света ми. Къде съм сега?
Всичко избухва. А думите тичат.
Ставам мъничък. Прегръщам звезда.

Губя се в мрежи. Светът е далече.
Стара Луна ме изпива с очи.
Чезнат копнежи. Животът изтече.
Мракът господства... И в него си Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви! Страхотна нощ, приятели!
    Наситените с позитивност коментари ме изпълват със страхотно чувство. Вие сте невероятни хора. Тук намирам реална оценка на делото си. Тук получавам обективни коментари. Всеки иска да бъде изслушан. Благодаря Ви (не знам за кой път го казвам ) за всички топли думи, които изказвате за поезията ми. Въпреки че не намирам голямо признание в реалния свят, моментите в otkrovenia си струват.
  • Поздрави!!!
  • Много силни стихове, прекрасен ритъм! Поздравления, Митко! Дерзай!
  • Благодаря Ви! Изключително много се радвам, че има хора, които оценят това, което правя. Поздрави! Чудесна вечер на всички!
  • Мелодичен, песенен стих!...
    Чудесно, Митко!...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...