Мраморно
Наситих се на мраморни любови
вградени в каменната хладина,
зазидани в спонтанните основи
на прегракнала,безгласна тишина.
И чувствата ни мраморно заспали
вкочанени от безжизнения сън,
изшлайфани от ураганни хали,
като кучета-пазители лежат отвън.
До вчера мраморно се любихме
и разпадахме се в танц на молекули,
свързвахме се страстно и се губихме,
живеехме бездушно в хорски хули.
А днес се давим в мраморно море,
с вълни от разпокъсано желание,
кислорода реже свити дробове-
тръпнещи в последно издихание.
© Елица Стоянова All rights reserved.
