Мразиш ме
Стискаш зъби,
Дразниш се,
Отвътре всичко те гризе;
Радвам се,
Не ти се нрави,
Наум ти грозно ме кълнеш…
Мразиш ли ме???
И ти не знаеш…
Но когато се усмихвам
Опитваш се и малкото ми щастие да окрадеш!...
Не ме понасяш
Щом изпитвам радост,
Не ме понасяш,
Щом разказвам
Колко съм щастлива днес…
Мразиш ме такава –
Мразиш ме щастлива!!!
Искаш все да плача,
Все да страдам,
Все да бягам, да се крия, да съм в плен…
Мразиш ме,
Щом спра от мним страх да залягам,
Мразиш ме,
Когато имам смелост да повярвам в мен…
Мразиш ме,
Но ревността ти глупава мен забавлява,
И без да знаеш, без да искаш,
Караш ме да се почувствам по-добре,
Защото знам, макар понякога и от живота наранена,
В душата си, в сърцето,
Ти по-жалък си от мен…
© Лилия All rights reserved.
