Jun 18, 2007, 9:21 AM

Мразя...

  Poetry
665 0 9
Мразя думи наполовина.
Търся себе си измежду хората
и чувам коментари зад гърба си:
- Тази пък, какво ни зяпа,
ума си ли загуби, или е полудяла?

Мразя да съм раздвоена,
все търся вярната си половина.
Измежду хорските брътвежи и спрялото време,
аз се опитвам да задържа младостта си...
И да намеря себе си...

Търся своя стил -
на писане, на обич и обличане.
Търся нещо смислено, но не намирам го
и сама се търся, скрита там между на времето стрелките...
А те не спират... никога!

Мразя да си погазвам принципите,
мразя и да се загубвам "неочаквано".
Не ми е лесно да обичам и да ме обича някой,
но за жалост ще ви споделя -
АЗ НЕ СЕ НАУЧИХ И ИСТИНСКИ ДА МРАЗЯ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...