Муза

Poetry » Other

556 1 1

В тишината на мрака
намирам те плаха,
а дръзка ти беше когато
луната те къпеше бяла
в светлина на небесно одеало

Ти гореше в очакване
да те намеря
Помня, открехваше
нощните двери
за мен
Но тъмата превърна се в ден
и утрото сам ме намери

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

И тъжно... Интересна муза си имаш Хареса ми това одеяло от лунна светлина.

2015-08-16T20:38:48+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0