Муза
В тишината на мрака
намирам те плаха,
а дръзка ти беше когато
луната те къпеше бяла
в светлина на небесно одеало
Ти гореше в очакване
да те намеря
Помня, открехваше
нощните двери
за мен
Но тъмата превърна се в ден
и утрото сам ме намери
В тишината на мрака
намирам те плаха,
а дръзка ти беше когато
луната те къпеше бяла
в светлина на небесно одеало
Ти гореше в очакване
да те намеря
Помня, открехваше
нощните двери
за мен
Но тъмата превърна се в ден
и утрото сам ме намери
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....