Понякога на рамото ми кацва муза,
и с нейна помощ смогвам да напиша
кога добри, кога по-лоши стихове.
Не се оплаквам! Донякъде съм горд,
че музата при мене се е спряла
и с Божия си дар ме е дарила.
Дали добре се справям аз не зная.
Изписвам с букви думите, що чувам...
Хе, хе! Май диагноза си поставих!
До скоро! И за времето сполай!
© Минко Андонов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
