Jun 14, 2007, 12:54 PM

МУЗИКА

  Poetry
1.3K 1 36
 

МУЗИКА

                                  На Нел

... Дори и тишината между нас

звучи като соната на Шопен.

И даже да не чувам твоя глас,

аз зная - мълком разговаряш с мен.


Без думи се разбираме със теб.

Нима със тях любов ще обрисуваш?!

Достатъчни са нашите ръце

и музика от танца им да чуваш.


Достатъчно е тялото ми, в зной

от твоето, да тръпне и изгаря,

да не усеща нито миг покой,

а всеки миг - за нас - да се повтаря.


Достатъчно е с теб да сме едно,

във оня миг на страстна еуфория -

най-търсения израз на любов,

най-слушаната някога симфония.

14. 06. 2007 г.

Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълшебно написано.Като соната.
  • Пишеш вълшебно!
  • Докосващо е,благодаря,че сподели откровено с нас
  • Безмълвие.Със жар гореща
    докосваме се със очи.
    Опитвам се да кажа нещо,
    но по-добре да помълчим.
    Душите ни за миг се срещат-
    ефирна музика звучи.
    Опитваш се да кажеш нещо,
    но по-добре да помълчим...
  • Браво! Не съм мислила, че стил на писане като твоя може да ми допадне, но факт.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...