Тик – тиктакаха стрелките,
звън – звъни камбана,
чик – чирикаха врабците,
рано от зарана.
Кап – капчука дъжд пороен,
гръм – гърми небето,
троп – трополят стъпки ведри,
шум – шуми селцето.
Фиу – пропяват ветровете,
мяу – мяучи котка,
пиб – пибиткаше колата,
скръъц – проскръцва протка.
Шшт – прошепва тишината,
оооо – извиква ехо,
кудкудяк – запя кокошка,
а на мен ми леко, леко.
п.с. протка – малка врата (диал.)
© Христо Костов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
