Музикантът
Дръм в джаза.
Музиката стене.
Слива се в едно с цигара,
а чашата сигнала чака.
Пианото повело за ръка саксофона.
Включва се в меланжа грамофона.
Ритъмът преплита се в нощта.
Колко е спокойно, ромоли дъжда.
Аромат канелен се разнесе.
С песента се той унесе
в бавен танц, за да покаже
колко е научил, иска да разкаже.
Лунна, бавна е нощта,
спряла за миг, потънала е в свойта светлина.
Заслушана в нежната тъга.
Колко тъжен е музикантът.
Колко пленен от любовта.
© Анна Иванова All rights reserved.
