Музико-словесен стих
на моята муза
Музата ми страстна е – тя пак
ме прегръща с огнени обятия...
винаги отдава се с мерак,
с чувствени до крайност възприятия!
Не избивам никакъв комплекс –
и без Фройд е ясно, колко много
е потребен здравословен секс –
весден правя туй, което мога!
Кой поет творил е без жена?!
Музата ми – екзотично цвете,
зная, от небето е дошла,
пратена ми в дар от боговете!
Малко прозаично прозвуча...
Но словата, писани пред Бога,
с чувствата в човешката душа
се разгарят сред интимен огън!
Тъй се пише ренесансов стих –
разумът щом победи накрая!
Само схоластикът – жаден, лих,
безприютен си остава в рая!
Шекспир ми завижда в този час,
тъжни са и Данте, и Петрарка...
Аз – усмихнат, пеейки на глас,
с музата си се разхождам в парка!
А пък Фройд зад храстите слухти –
докачен, без никакво съмнение...
Нáуката зубрят я глупци –
лирика се пише с вдъхновение!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
